Село Могилица е известно с много неща, но най-популярната забележителност от областта на културата са Агушевите конаци. През 1825-та година официално е започнат строежа на резиденцията, който протича на два етапа. Първият от тях приключва през 1842-ра, а завършването на постройката трябва да се отнесе точно три десетилетия по-късно. По това време страната ни се намира в решителната фаза на борба с османския поробител. Агуш Ага бил местен първенец и заедно със синовете си вдига постройката и я превръща в свой дом. Това е българин с мохамеданско потекло, а самата резиденция се състои от две отделни сгради с двор и кладенец. Подобно на селищата от феодален тип в епохата на Средните векове, резиденцията е оградена със зид. Общата заемана от имота площ се равнява на четири декара. Има и кула като допълнителна пристройка, която наподобява морски фар. По всяка вероятност е издигната в чест на по-малкия син на първенеца, който е морски офицер.
Самите конаци в Могилица и Родопите са основно използваните мотиви при изрисуването на кулата, а 86 врати и 24 комина са част от масивната постройка. Най-много на брой обаче са стаите – общо 221. В съседното село Черешево са изградени и два големи чифлика, които към днешна дата са в руини. Иначе построяването им пак се дължи на първенеца, а постепенно с течение на времето неговите роднини обедняват. Това довежда до цялостното западане на имението, което започва да се руши. Така през 1948-ма година се стига до неизбежното. Дошлата на власт в България комунистическа партия национализира резиденцията, която е напълно съсипана непосредствено след като минава под контрола на гранични войски. В края на шестото десетилетие на миналия век обаче започва цялостна реставрация на ансамбъла. В резултат на това той е спасен от разруха, а стаите до една са възстановени в предишния им вид. Самата резиденция се превръща в музей от етнографски тип, който пази на съхранение предмети от бита и ежедневието на хората от смолянското село през годините. Селото е в община Смолян и в същата област, като се намира относително на близка дистанция до гръцката граница.
Планински и пещерен туризъм са добри за развитие в Могилица, но освен това селски и екологичен. За това ключова роля играят множеството крепости, но и бреговете на река Арда. Къщите на местното население са разположени по нейния ляв бряг, а още от турско робство един от основните поминъци на хората е гледането на овце. По време на вечерното завръщане на стадата от паша се вдигало толкова много прах, че крепостите буквално не се виждали. Това е причина едно от имената на селото на турски да означава „прашна колиба“. Крепостите и мостовете сигурно са над двадесет и повечето от тях са били подложени на проучване от изследователи. Ухловица е една от популярните пещери, отстояща само на три километра от селото в посока изток и в местността Сините вирове. Полковник Николай Драгинов е роден тук – той е част от редиците на родната ни армия и също така е старши офицер. Пак от тук е Юлиян Инджов, известен бизнесмен и съсобственик на ЦСКА.
